Факти за чудовището Гила
Чудовищата Гила са най-големите гущери в Съединените щати. Получават името си от басейна Гила на река Аризона, където са открити за първи път. Тези чудовища са едни от общо двата отровни типа гущери в света.
Размер и изложение
Чудовищата Гила имат огромни и здрави тела с дребни и дебели опашки. Обикновено доближават до 50 см и тежат към 4 кг, според National Geographic.Имат необятни вратове и глави, а очите им са черни. Телата им са покрити с ярки черни, розови, жълти и оранжеви окраски. Широките им крайници приключват с дълги и остри нокти.
Среда на живот
Тези гущери се срещат в Сонора, Мохаве и пустините в югозападната част на Съединени американски щати и северозападната част на Мексико. Те прекарват 95% от живота си в своите домове, които са подземни дупки, ситуирани в скалисти предпланини.
Навици
Част от гущерите обичат да лежат и да се радват на слънчевите лъчи. Всъщност с изключение на храната, слънчевите бани са единствената причина, заради която Гила излизат от домовете си. Активността им зависи от времето. Ако е доста горещо, може да излязат единствено през нощта. Ако пък е хладно, ще се покажат още до момента в който слънцето изгрява.
Потомство
Както другите гущери, Гила снасят яйца. Женската може да снесе от 3 до 13 яйца и ги мъти в продължение на към 4 месеца. Яйцата нормално са към 6,3 см дълги и тежат към 40 година При раждането бебето е с дължина към 16 см.
Гила съзряват от 3 до 5 години и живеят сред 20 и 30 години.
Хранене
Чудовищата Гила са месоядни. Тъй като са мързеливи, избират лесна плячка като яйца или новородени бозайници. Те даже не дъвчат храната си- елементарно гълтам яйцето цяло. Могат да се хранят и с жаби, гризачи, инсекти, гущери и червеи. Ако не могат да излязат за храна не е проблем. Те натрупат мазнини в опашките си и могат да изкарат без да се хранят няколко месеца. Това е в помощ през зимата, когато прекарват целия сезон в домовете си.
Захапка
Гущерите Гила употребяват отровната си слюнка за защита. Когато бъдат нападнати, те забиват съперника си към земята и не го пускат. Токсинът се освобождава от жлезите в челюстите им и доближава жертвата, посредством зъбите, които са забити в кожата ѝ. Гила дъвчат плътта, с цел да се уверят, че отровата е в жертвата.
Хапането е много мъчително, само че в множеството случаи не е смъртоносно за хората. Болката нормално е единствено в ухапаната област. Може да провокира локализирано отичане, гадене, повръщане, високо кръвно налягане, изнемощялост.
В момента няма лекуване при захапване от този гущер. Първата стъпка е да накарате гущера да се отдръпна. Първа помощ може да включва напояване на раната с вода. Раната би трябвало да се ревизира за останал зъб. Всеки, който е ухапан, би трябвало да потърси неотложно здравна помощ.
Природозащитен статус
Чудовищата Гила са посочени като съвсем застрашени в Червения лист на застрашените типове. Смята се, че числеността им понижава, макар че не е направено точно броене.
Големите региони, които гущерите населяват са предпазени.
Други обстоятелства
Другият тип токсичен гущер е Мексиканският формован гущер (Heloderma horridum), с който са тясно свързани. Той също употребява отровата си, с цел да убие жертвата си.
Въпреки, че не са най-активните животни Гила са подготвени да се качат на кактус, единствено с цел да стигнат до гнездо с яйца.
Това, което покрива кожата на Гила се назовава остеодерми. Смята се, че ярките цветове предизвестяват хищниците да стоят настрани, тъй като наподобяват на ярките цветове на отровните жаби.
Гущерите употребяват големите си опашки за баланс, до момента в който вървят.
Има лекарство за лекуването на диабет тип 2, в чиято основа има протеин от слюнката на чудовището Гила. Лекарството се назовава „ гущеров шиш “.
